Захар Прилепин: Защо не съм либерал
Захар Прилепин, pravoslavie.ru Следвайте " Гласове " в Телеграм
Да си либерал е елементарно – на всички места свои хора.
Хубаво е да си либерал – подкрепяш всичко хубаво.
Либералът не обича мрачното, суровото, маршируващото. Тръба, тъпан, изстрел. Патрон, царска работа, „ Катюша “, Марфуша, диви селяни, брезички. Пръст, кръв.
От всичко това либералът се задушава.
Във всичко това е задушно, като в гроб.
Той се криви не от завист, а от тъга – за него в действителност е отвратително. Около него от самото начало като че ли се настройва оркестър, единствено че вместо струнни и духови, има танкови цеви, брезови клончета, стихче от Есенин, съветско блаженство, зелева супа ври и мирише.
Русия с всичките ѝ отпадъци – за къде е тя? Мазета, огради, Байконур зад граничния пункт. Навикът да се чешеш с всички нокти, да дружиш със сатрапи, да тъжиш за тирани. Съветска литература, попове с джипове.
По нашите нищожни разбирания положителният човек е като дърво. Дърветата не могат да вървят. Вкопчили са се в земята си като мъртъвци. В главите им – гнездо на врани. Чакат горския, само че май се доближават бракониери.
Либералът е убеден, че са настъпили други времена и в тези времена ще влязат единствено определените. Онези, които няма да повлекат подире си хоругви, каруци с натурии, пръст, врани в главата.
Следователно единствено той, либералът, ще влезе в новото време. Сякаш че гол. Предлага и на другите да се съблекат: оставете всичко, хайде с мен, голи, без вашите плугове, атомни бомби, имперски комплекси.
И ето, ти оставяш всичко, тръгваш гол, прикриваш срамотиите си, двете ръце не стигат, срамът е на всички места, ти самият си позор и срам. Примигваш с очи и внезапно излиза наяве – излъгали са те. Той е облечен, нашият нов другар! Той напълно не е гол, в противен случай – облича се, зарежда се, задвижва антени, настройва локатори, сканира, пресича всичко.
Той, стискаме палци, има Харта за правата. Той има икономическа целенасоченост. Зад него стоят силите на положителното. Очите му са почтени, има нелош британски. Дори съветският му е по-добър от вашия – вие дори родния си език не владеете, цървули. „ Ето, виж по какъв начин се прави “ (нашият другар замисловато борави с езика, ние внимаваме, омагьосани.)
Той всичко е постигнал самичък, ние сме единствените, които са взели назаем, лишили са, откраднали са. Историята на робството е наша, изтезания, бичове, а той, видите ли, си има свое лично минало, памет за него, болежка. В нашите сърца няма пепел, а в неговото има, и неговата пепел е по-пепелива. Нашата пепел към този момент сме я разпръснали, а неговата е останала и единствено за нея има смисъл да се приказва. Да приказваме за нашата пепел е оскърбително, в това несъмнено има нещо екстремистко.
Неговата история на света постоянно стартира с „ европейския избор “. Ако няма „ европейски избор “, няма никаква история, има единствено половецки танци и соловецки изтезания.
„ Европейският избор “ е нещо като десерта в богатска къща с високи стъпала и просторна гостна без мухи. Мърляви селски деца се пробват да докопат десерта – ръцете им мръсни, ноктите неизрязани, завиват се като на Баба Яга, сополите засъхнали на носа, няма страхливци пред портите: това сме ние.
Айде, бързо отивайте да бършете сополите, да се вчесвате, да умивате националното си предимство, угоявайте своята свята Русия, в колибите, с дърворезбите, с гагаринската усмивка, със звездите на фюзелажа. Иначе няма да има за вас ванилов сладолед, шоколадов щрудел, ще си останете мръсни скотове, както през предходните хиляда години.
Това че за положителния съветски човек в неговия убог ценностен свят „ европейските полезности “ стоят на четиресет и шесто място, незабавно след картофите с кожичка и сметаната с лук, значи, че той въобще не е човек.
Може да е рогат добитък. Може да го дадем на мечките.
„...започна се, – ще подхване либералът – отново за мечките. Кой желае да ви превзема, престанете. На кого сте му притрябвали въобще? “
Да, ние на никого не сме нужни. Но тогава, какво търсиш ти тука? Може би на теб ти трябваме? Или за нещо внезапно сме ти длъжни?
Проблем ли е, че ти приказваме на „ ти “?
Ти с нас си на „ ти “ от първия ден, само че нищо, ние поносим и слушаме.
Русия е построена таман с цел да може да пристигна либералът и да каже какво да вършим с нея. Той в действителност мисли по този начин. Това е като че ли има крава, вътре в която живее някакво доста по-малко живо създание, което е уверено, че е ездач и се готви по някакъв метод да я яхне. Той приказва на кравата, че вътре в нея е сиво и неприятно, няма никаква цивилизация.
Либералът въобще не се смущава от обстоятелството, че съветската световна просвета като цяло не харесва либерала. Руската световна просвета също може да се приватизира, да се вземе на въоръжение това, което прави работа, а на останалото да не се обръща внимание.
Авторът на текста „ Към недоброжелателите на Русия “ във Facebook щеше да бъде потиснат. Гогол щеше да бъде свален. Лесков щеше да бъде подигран. Толстой и неговият „ съветски мужик “, на който той толкоз доста е желал да наподобява, щяха да бъдат заобиколени с безмълвие: чешит.
Либералите по чудноват метод възвеждат родословието си до Чехов, от време на време Акунин се поглежда в огледалото и вижда Антон Павлович, само че е ужасно да си представим по какъв начин Антон Павлович би се отвратил от сегашните си наследници.
Благодарим на Чехов, той е мъртъв.
Благодарим на Блок, той е мъртъв.
Благодарим на класиците, тях ги няма.
Сега ние сигурно знаем, че „ Бесове “ се отнася за болшевиките, а не за либералите, и като цяло ние Достоевски го обичаме не за това (а за кое?).
Либералите се усещат толкоз уютно отпред на съветската просвета, че в това има нещо очарователно. Събрали са в шепа непознатите букви, построили са своя писменост, собствен морал, свое съществуване.
Сега хората гледат познатите букви, четат, вникват – всичко като че ли е същото като при Пушкин, обаче смисълът е противопоставен. Но по какъв начин по този начин? Опитайте се от този буквар да напишете „ Към недоброжелателите на Русия “ – ще се получи абракадабра. „ Доброжелателна Русия “. Някакво лекарство ли е това, какво е?
...застанали са отпред, а считат, че за тях няма място.
Няма място, само че те са на всички места.
Либералът незабавно сподели, че той е интелигенцията и разгласи цялата нелиберална интелигенция за „ свинска муцуна “. После съобщи, че той „ също е народ “. Помисли и добави, че в действителност той е народът. Останалите са уволнени.
Либералът евентуално мисли, че е съпротива, само че той е власт. Властта може да мисли за себе си всичко, което си изиска, само че тя също е либерал. Едни шарлатани се вършат, че желаят да извоюват свободата, други се вършат, че я лишават. С какво са заети ръцете им в този миг, никой не може да разбере. Но в случай че хванете либерала за лакътя, ще разберете, че това е лакът на манекен, а същинската ръка на либерала е в джоба ви.
На либералите постоянно им затварят устата, само че слушаме единствено тях. Ако някой затваря на някого устата, то това е един либерал на различен подобен.
Но се чува даже когато те мълчат вресливо.
Израсна цяло потомство деца, което е уверено че Русия е световен джойнт. В този смисъл, че тя през цялата си история е напушена. Въпреки че, по принцип, може и да е изпушила.
Либералът, нашият общителен хуманист, е уверен, а е научил и другите, че ние сме по-умни от предишното си. Ние! Които в действителност ставаме единствено за мародери.
Отсега нататък към този момент знаем, че ветеранът е остаряла и глупава маймуна с медали, още повече, че и медалите не са негови. Че благополучие няма да има, до момента в който не измрат „ комунягите “, а комуняга е всеки, който не е либерал. Че в продължение на 100 години сме се занимавали с кървави нелепости, до момента в който е трябвало да се занимаваме с бизнес.
Вижте по какъв начин всичко се развива в ръцете на либерала. Досущ като играта „ тука има-тука нема “.
Либералите желаеха да отгледат от нас човек, който търси истината, а отгледаха човек, който знае, че всичко е неистина.
Искаха да отгледат човек, който разсъждава и се съмнява, а отгледаха навалица, която се поддава на внушения надалеч повече от тълпата през късния тоталитаризъм. А и през ранния.
Както от дълго време и с право сме забелязали, в тези пропити с отрова времена хората са изричали несправедливост и осквернение, знаейки, че изричат несправедливост и осквернение, а либерализмът реализира това, че в този момент човек приказва несправедливост и осквернение уверен, че споделя истината. Понеже е в тренда!
Трендът не ви е някаква си там генерална линия на партията, това е сериозна работа – топи мозъка като напалм.
Вече съм казвал и ще повторя още веднъж, че мечтаех за света, разказан в ранните книги на Стругацки. Но нас, с цел да не свършим в книгите на късните Стругацки, ни заведоха на такова място, за което никакви Стругацки не са и помисляли.
В нашия нов демократичен свят няма идеализъм, мъжество и геройство, само че се залага на индивидуалност, самоценност на индивида с всичките му странности, както и мъжеложство, възведено по някаква причина в идеология на съпротивата и свободата. Вместо да заложат на превъзмогването на човешкото в себе си, те получиха правото да отглеждат в себе си най-низкото, долното и подлото.
Всеки има право на всичко, единствено мрачното болшинство би трябвало да си затваря устата и да мълчи, в случай че не – няма да му дадат десерт.
... мръсни, кирливи деца, почистете се, вашия десерт към този момент го изядоха.
Вървете си по мазетата.
Не слушайте непознатите приказки. Спомнете си своите.
25 октомври, 2013 година
Инфо: pravoslavie.ru
